"Фааабиооо"

Безвремие, безпространственост, дива статичност, съзерцание към започващият кръговрат (изгрева), монотонна тишина навсякъде. Тишина, а в нея една жена. Великолеколепие. Бланшет. Съвършенство, балет. Смирение, търпение преди сливането с безкрая. Наивност и безсилие пред законите на природата. Въпреки това “нищо не е вечно”, казва Пит. Гениален подход, хиляди теми за размисъл, нов прочит на препускането човешко. Даже не се и питаме как е възможно, всичко е толкова естествено (колкото й смъртта) и обикновено, затова стоим само и наблюдаваме. А има какво и да видим. Оскарееей, айде бе, кама те? Магия. Пред “чудесата” на природата дори и човек не може да е безразличен. Чудеса, не защото не ги познаваме, просто пълна мистерия е с какво ни привличат. Няма въпроси само отговори, дори няма смисъл, няма място за обяснение, те са там на една ръка разстояние. Няма натрапване, който иска получава, който има очи вибрира от истината за живота. Вихрушка от чувства. Оргазъм на възприятията. Балет. Река, течение. Безкрайна хуманност и любов към човешкото създание като такова. Залисани от това безвремие само наблюдаваме, не се осмеляваме и да мислим. Дори време за тъга няма. Всичко е като наготово сдъвкано, само да отворим уста. "И всички хора, всички националности като се напият стават едни и същи. Май не ни е писано да размишляваме много много, човека е първичен и само в първичността намира истинската си същност. “...Някои хора са родени да седят край реката, някои ги удря светкавица, някои имат музикален слух, някои са артисти, някои плуват, някои разбират от копчета... а някои танцуват, яко хуманизъм ... Лека нощ Бенджамин...“ Край

Следва редакция, а може би и продължение...