Късно пиша по темата и аз не знам защо. Важното е, че намерих нужната кондиция да седна да драсна някой ред... Излезе на 12-ти новият албум на The Orb feat. David Gilmour. Очакван силно. Файнъли. Ако не се лъжа на същия или ден по-късно вече го слушах. Отначало ми се стори разхвърлян, безсмислен, различен от това, което очаквах, от това което излезе в пространството. С времето обаче му хванах смисъла, поподредих го или той пречупи мене, не знам. Знам единствено, че колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва. Вече излязоха доста видеота от турнето на Роджър Уотърс и се изкушавам да понадникна, въпреки че не искам да си развалям кефа после. Отделно из коментарите мернах, че на определени турнета бил "по-ентусиазиран", да видим. Попаднах също и на това -

“Фен съм ти цял живот, човече – казва мъжът на средна възраст на име Фред. – Wish You Were Here – обикалях Европа, когато се отворих на него. Това е най-великият албум на всички времена! Сигурно е страхотно чувство да си дадете сметка какво влияние сте оказали на моето поколение.”

“Обикновено не го разбираме, преди да се качим в твоята кола” – отговаря му Уотърс с хладен британски тон, като закопчава колана си.

Вари го, печи го, тва си е Роджър Уотърс и толкова. Ето парчета от "двете страни" на албума. Отначало харесах първо едната, след това другата, а сега слушам еднакво и двете.