"Фааабиооо"

Секшуъл реЗолюшън... Знам какво направи миналото лято. Сексуално пъплим нагоре по склона на плътските си удоволствия. Физично-химични, силно-обилно потопени в собствен сос, телесни течности, първично-животински, доги стайл. Природно определени, хардуерно надарени мерим, замерваме времево-пространствените особености на егото ни. Метаразсъждения на един хиперактивен коректив на човешките полюции. В света на размери, комплекси, некомуникация, в пещерата на светоусещането ни, ние си бъркаме по дупките. Интересна е и ролята на така наречената любов в процеса на отрицание към природните ни характеристики на животни. Нали сме разумни как може да вършим неприродно издържани ритуали на реципрочно задоволяване. Често прибягваме и към селфкънтрол, изключително в самотните мигове на забързаното ни ежедневие, набавяйки недостига на другополови ласки. Егоисти дори в този акт на себеотдаване, пълним съзнанието си с модели на физическа красота и медийно натрапване на силно неморални форми и възвишени телесни сладости. Развратно-възвратни крием, зад стени от масов морал, комплексираното си съзнание. Можем ли обаче да затиснем вековно-природната си първичност? Тези ни желания като струя вода си прокарват път и през най – закоравяло - моралните устои, изригвайки като вековно къркорещ вулкан, като силно набрала гнойна пъпка. Защо да крием животинската си същност и не я манифестираме нудистки, всемирно? Разбира се титаничният сблъсък е неизбежен, вековен, по човешки - двуичен. Разумно-първични, романтично - хардуерни за пореден път утоляваме междукрачните си нужди. Мисля, следователно съществувам...


Следва редакция, а може би и продължение.