Най-официално представям този хубавец Debian Lenny KDE 3.5.10. Признавам си нов съм в света на KDE, с изключение на една дузина инсталирани Kubuntu-та. Никога обаче не съм се застоявал, още повече да работя редовно с KDE. Може би и първите срещи предoпределиха нашите взаимоотношения. То не бяха проблеми с панелите, едното обикновено копиране/изрязване, резолюция, намиране на нещата, непознати имена на програми, абе сеир... Та сега това инсталиране е с цел едно запознаване с KDE, прелюдия към новият стабилен Squeeze. Мисля настолния (този на снимката), да впрегна за сървърни експерименти и като излезе 6.0 да инсталирам него. На лаптопа dual boot с Koala-та. Седмица назад прекарах в инсталиране на Fedora, OpenSuse, Kubuntu, че и пак Debian. Да ползвам и аз една хубава българска дума, щу дистрибуции изръшнах :). Виж един ъпгрейд не докарах до край, на KDE специално, под виртуална машина и на твърдия (още една дума с много асоциации :) ). Някъде бъркам, но времето ще покаже. Debian-ската фамилия ми е на душа. Нямам и време да сядам да чета за .rpm пакети, пакетни менъджъри, пък и определено славата на дебианските инструменти за инсталиране също си казва думата, проблема със зависимостите, който в интерес на истината не знам до каква степен все още e проблем. Май е въпрос на свикване... Дори предрасъдъците ми към KDE може би са плод на навика ми с другата операционна система, чието име не искам да споменавам, в свято място като това. Така май се получи и с друговерците от другите фамилии.
KDE 3.5.10 определено ми харесва, семпло, простичко, далеч от новите си братя версиите от 4 нагоре. С такава отврат съм тичал към GNOME след срещите ми с KDE, че по-зле не можеше да бъде. Муден, постоянно с някакви грешки, за приключенията ми с прословутата плазма не искам и да споменавам. Шаренията никак не ми допада. Работата с GNOME е толкова интуитивна, че буквално за минути можеш да се оправиш кое къде е и съответно силно да се "зарибиш" и свикнеш. Проблеми с GNOME, някакви по-дразнещи може би само под Ubuntu съм имал и в частност по-честата употреба на светата троица ctrl+alt+backspace, но определено не е болка за умиране. Последно време, като се замисля, имам повече проблеми с интернет доставчика отколкото с любимата операционна система. Може да е някакъв знак на съдбата липсата на нет по време на писането на тоя пост, да видим.