Това, което ще разкажа, мислих да го направя по-отдавна... Нещо, което определено ще остави трайна следа в съзнанието и живота ми и ще затвърди окончателно определени мои виждания. Та за какво става дума? Става дума за една реална личност, сякаш излязла от гениалните очерци на Георги Марков за социалистическа България. И наистина, искрено, всеки ден, се удивлявах, колко всъщност си прилича въпросният образ с тези от книгата на писателя.
Краят на септември, 2009 година, Варна. Така се случи, че започването на втората ми студентско-учебна година във Варна ме завари без дом. Наложи се да правим ремонт на единия апартамент, а другия го бяхме дали под наем. С едно приятелче решихме да си търсим някъде квартира за няколко месеца. Той работи, аз уча. Краят на септември обаче не е най-подходящото време да си намериш нещо добро (става дума за Центъра, до ИУ Варна, където искахме), защото вече всичко е наето, годината започва на 15 септември. Търсихме, обикаляхме, един-два пъти, без резултат. Стана вече началото на октомври и аз искрено започнах да се притеснявам за местообитанието ни. Един ден попаднахме на обява, 250лв за цял апартамент непосредствено до ИУ Варна, буквално на 20 метра от входа... Всъщност, май я бяхме срещали и преди тази обява, но никой не я взема на сериозно. Това, което ме привлече беше, че обявата се предлага от фирма. Реших, че може и да е истинска и се обадих. Вдигна ми жена от фирмата, разбрахме се след час да се чакаме на входа на блокчето. Блокчето е от старовремските, може би от първите, строени във Варна. 4-етажно, с вътрешен двор и гаражи, апартаменти със старите руски секрети, които не се продават от години и които макар и стари и не толкова секретни, не знам да има бандюга, която да разполага с нужните оръжия на труда, за да отвори това „чудо” на заклюването на врати. Апартаментите вътре са с високите, гравирани с гипсови украси тавани и с нехарактерно, за днешното строителство, разположение на стаите, като например наличието на нещо като антре, предхождащо огромния хол и явяващо се преходна част между хола, коридора и друга стая. Апартаментът беше откровено стар, с абсолютно типична, социалистическа мебелировка, със старите кафеви мебели, пералня Мраз, нафтова печка, хладилник Бирюса, печка Раховец, характерните балатуми по земята, малоумни лампиони и прочие. Зачудих се, обаче, защо за този наистина огромен апартамент, на, може би, най-хубавото място във Варна, за 3 стаи (и една заключена), плюс баня и тоалетна, му искат 250лв., т.е по 125 лв на човек в нашия случай като спокойно в този апартамент биха живяли 5 човека?
Жената обясни, че хазяинът живеел в Русия, минавал към България веднъж на 3-4 месеца и оставал за по 1-2 дена (в заключената стая). Било толкова евтино, защото всичко било старо, а и искал просто да взима някакви пари, каквито и да е, от въпросния апартамент.
Като претеглихме малко нещата, като сравнихме и преценихме най-вече съотношението цена/място (и най-вече място!) към другите места, които бяхме обиколили, като например боксониера на тавана на един 8-етажен блок, макар с чисто ново обзавеждане, климатици и путки майни, но боксионера, в която повече от 3 човека не могат да стоят без да умрат за въздух, за 600лв!!! и въпросното място, сметнахме, че старостта може да се преглътне за сметка на прекрасното местонахождение и цената, разбира се. Решихме, че ще го постегнем малко, ще изчистим и така...
Навихме се, тръгнахме да правим договора като, разбира се, чак накрая, жената ни уведоми, че освен 250лв. за първия наем и 250лв. депозит, който ще ни върнат последния месец, дължим и 200лв. комисионна за фирмата...Никога не бях чувал комисионната да се поема от този, който наема апартамент, а не от собственика, който е възложил на фирма, да му търси клиенти. Както и да е, след известни спорове склонихме, засякохме водомера и електромера, описаха инвентара и се нанесохме. Разбрахме се с момчето да дойдем след няколко дни и да изчистим. Няма смисъл да ви казвам, че такова място НЕ МОЖЕ да се изчисти! Просто всичко е толкова старо и толкова похабено, и толкова наслоено, че е наистина невъзможно. Аз бях отчаян, че може да съществува такава нечистеща се мръсотия. Успях да спретна малко големия хол, в който мислих да живея най-вече. Донесох огромен килим, изпрах пердета и т.н и т.н, залепих и окачих по тапетите на стената шалове и плакати на Левски и „Б” и стаята малко по малко придоби приличен вид. Другото момче, както казах, работи и отначало се знаеше, че той ще идва сравнително рядко като от сравнително рядко стана много рядко и общо взето за целия ни/ми престой в апартамента, той спа там само 3 (три!) пъти! Малко по малко свикнах с атмосферата, макар задължително да ходих винаги с чехли (никога не ходя с чехли) и да ме беше откровено гнус да влизам в кухнята и банята, която чистих поне половин ден и все едно нищо не бях направил. Не знам защо избрахме това място, по дяволите, но сякаш нещо там ме привличаше.
След като се установих и приключих с чистенето, вече разбрал, че аз не мога да приключа с него, но, изглежда, то е приключило с мен, започнах да изследвам къщата. Абсолютно всичкият инвентар на нейните собственици си стоеше. Шкафовете, лавиците, книгите...Веднага ми направи впечатление книгите, около 500 книги, в които се срещаше най-често името Москва, Варшава, енциклопедии на Москва, Варшава, Прага, снимки от Москва, Варшава, Прага, историята на Москва, Варшава, забележителности в Москва, Варшава... Отвратително ми стана, отваряйки друг шкаф, от който изпаднаха видео касети...Но не какви да е видео касети, а около 10 с лика на Че Гевара и още поне 10 със заглавия „Ляворадикалните движения в Никарагуа, Боливия” и прочие и прочие документални филми за Куба и комунистите в Латинска Америка. Още по-шокиран бях, че имаше тетрадки, в които както ние, примерно, си лепим снимки на играчи на Левски, тук си бяха лепили изрезки на накякви революционери (разбирай, терористи), комунисти от Латинска Америка, русия, чекисти, КГБ и прочие...В друг шкаф намерих снимки...От тях ме гледаше най-вече мъж, висок, строен, с остри черти и торбички под очите, сниман пред паметници и монументи из Куба, Русия, в някакви масови компании на добре облечени хора, явно част от някакви визити и делегации. В най-горния шкаф, заключен с катинар, който едва успях да открехна, отвътре изпопадаха няколко неща, които вече тотално ми дадоха да разбера къде се намирам. Изпадна партийната книжка на въпросния, живеещ в Русия, идващ на 3-4 месеца веднъж за по 2-3 дни и спящ в заключената стая, човек. Партийна книжка, чинно попълвана чак до 89 година...След това, не! Направи ми впечатление, че този човек е и доста млад, на около 41-42 години, не помня точно. Но това, което ми направи още по-голямо впечатление, бе, една папка с написани на пишеща машина около 70 страници, дипломна работа на тема „Ляворадикалните, революционни движения в Никарагуа, Боливия, Куба, Латинска Америка”. Зачетох се в първите две страници и спрях... Друго привлече вниманието ми. Два пагона, милиционерски или военни...сякаш военни, с три петолъчки на всяка. И гилза, употребявана гилза, голяма гилза, с която вече е стреляно. Живеех в къщата на болен комунист, който има тетрадки, в които като дете си е лепил образи на комунисти и терористи, човек, който изпитва откровена, огромна любов към ляворадикалните движения в Латинска Америка, за които е писал и дипломна работа, човек, имащ в дома си тонове литература, книги, снимки, вестници, видеокасети, изрезки на тематика комунизъм- Русия-Куба-Латинска Америка-Че Гевара, притежаващ милиционерски пагони и гилза, с която вече е стреляно!
Заболя ме главата, но колкото повече шкафове започвах да отварям, толкова по-зле ставаха работите. Намерих и снимка, на човекът, облечен в униформата, от която бяха и въпросните пагони. Не знам защо, но този човек ме плашеше. Но същевременно и за една секунда не ми дойде на акъл да зарежа тая къща и да се махна.
Започнах да живея там. Сам. Другото момче, както казах, идваше изключително рядко. Направи ми впечатление, че този човек явно не е бил особено популярен и обичан. На няколко пъти, съседи, виждайки ме да влизам в апартамента, ме гледаха с откровена ненавист, смесена с любопитство, явно не беше традиционна гледка да виждат човек да влиза в този апартамент. Веднъж, прибирайки се, попаднах на събрание на входа, попитаха ме къде живея, казах в апартамента на едикойси, последва смущаващо мълчание и „Виждал ли си го? Идвал ли е на скоро?”, отговорих честно „Не!” и отговор „И по-добре!”. Смущението ми започна да се засилва и от непрекъснатото звънене на телефона. Обаждаха се всякакви хора, очевидно различни, мъже и жени, и питаха „Ало, едикойси?” Казвах „Няма го.Аз съм квартирант.Не знам къде е!” и винаги последваше затваряне на слушалката от тяхна страна.
Постепенно свикнах. И една сутрин, може би 15 дни след като се нанесох, в просъница, чух вратата да се отваря. Стреснах се много. Чух как се търкалят колелца на куфар и през преходното антре на хола, което води и към заключената стая, видях високия мъж от снимките. Направих се на заспал, докато той отключваше стаята си и преглеждаше дали всичко по заключените шкафове и книгите му е наред. После отиде в кухнята. Станах, облякох се, минах през банята, измих се и влязох директно в кухнята за челна среща. Поздрави ме, каза ми как се казва, аз се представих и, Богу ми, първото нещо, което ми каза този човек, без никога да ме е виждал, е „Ти си студент, нали? Във ВИНС-а? Да знаеш, че аз се занимавам и с „посредничество”, ако ти трябва някой изпит, обади ми се. Цените варират от 200 до към 400 в зависимост дали е редовен или поправителен”. Аз направо онемях, смотолевих там нещо, „Да, ще видя, ако има нещо” Второто, което ми каза е „Виж, аз сега имам малко проблеми, ще поостана, няма да ти преча, ама ще те помоля ако някой звъни на вратата или по телефона, да не вдигаш. Все едно ме няма...Няма да отваряш на никого” Казах му, че много пъти са го търсили по телефона, сбръчи чело, но нищо не каза....
И така започнах да живея с най-странния човек, който някога бях виждал. Не знам защо, пак повтарям, нещо ме привличаше да остана и да разбера какъв е този човек. Можех на секундата да се преместя, да отида на 100 места, при приятели, да си пътувам от къщи, все пак са някакви 50км., но не, останах... Целият живот, цялото ежедневие на този човек, което виждах, беше наистина излязло от книгите. Всичко, което ползваше, беше съветско, некапиталистическо.Четката му за зъби, пастата, някаква стара руска, пяната му за бръснене, която беше отново руска и в тубичка от паста за зъби. Ютията му, разклонителите, ножовете, вилиците, шотовете за водка, всичко...Вареше си всяка сутрин 4 големи картофа и 5 яйца, пиеше чай и четеше някакви странни, очевидно пропагандни вестничета, които никога не бях виждал. От стаята му чувах да звучи Канал 1 и никога друго, непрекъснато говореше по GSM-a, който беше най-стария SIEMENS A35, мисля, възможно най-изчистениq от капиталистическо влияние телефон. Нямаше кабелна, нямаше нищо в тази къща, което да напомня, че сме 2010 година. Нямаше и интернет, аз прихващах безжичен от няколко мрежи в центъра...Переше с някакъв руски сапун, правен от мас, киснеше си дрехите в една кофа, ходеше с от ония руските шапки с ушанки, с прави дънки, пуловер от абитуриентската на Сталин и една стара шуба. Непрекъснато заварвах в кухнята някакви календари на Че Гевара, а в торбата с боклука някакви пликове от кореспонденция с руски и кубински хора.
Най-интересното, че този човек наистина беше адски незабележим и потаен. Или стоеше заключен в стаята си, или беше някъде навън. Много рядко се засичахме изобщо, а е имало и период от 4-5 дни, в които изобщо не съм го виждал.Само че станаха вече почти 10 дни откакто беше в апартамента, а на мен това никак не ми се нравеше. Веднъж му казах, че са ни информирали, че минава само за ден-два, че ще идва приятелката ми за по-дълго и предпочитам да сме сами. Каза ми, „Да, да, малко проблеми имам сега, утре заминавам за София”. Това утре беше всеки ден. Цяла седмица ме лъжеше, нямало билети за влака (винаги пътуваше с влак, дори до Русия и Армения, за което ще стане въпрос по-нататък!), станал някакъв проблем, не знам си кво си. Приятелката ми дойде, а тоя още беше в апартамента, макар да стоеше заключен в стаята си и два пъти на ден да ходеше до тоалетна или да си свари нови 4 картофа и 2 яйца. Няма да казвам, че на приятелката ми и се взе акъла от това, което видя като обстановка. И може би с всички беше така, но на мен съвсем друго ми беше в главата, това място ме привличаше особено...Исках да разбера какъв, по дяволите, е този човек. След известно време едикойси замина за София. После пак се върна. После пак отиде в София и пак се върна. После замина за Русия. И пак се върна...И нямаше нищо вярно в това, че идвал веднъж на 3-4 месеца и стоял по 1-2 дни. Идваше почти всяка седмица, а веднъж стоя цял месец. И тогава, един ден, на 3 март, почука на стаята ми и влезе. Каза ми:
-Петьо, виж какво, предпочитам да ти го кажа, вместо да го научиш от вестниците. Аз съм човек на Алексей Петров, може и да си го чувал. Сега имаме големи проблеми. Но аз не съм направил нищо лошо, не искам да се притесняваш. Не съм убивал, не съм заплашвал никого. Аз просто му пиша книгите и дисертациите. Но е възможно да имам проблеми, дори в дома ми да нахълтат барети...
Мен ми се еба майката, заклевам се...Стоях и го гледах като насран, а той ми вика:
-Може и да си чул от медиите за Алексей, знам че вие, младите, не се вълнувате много от такива неща...
-(По, дяволите, дали бях чувал?) Ами чувал съм май, да, ама...нищо повече!
-Ами да знаеш, че го изкарват жив дявол, но той е ангел, казвам ти, той е велик човек и много скоро всички ще разберат какъв е. Само още малко да го държат, така ще се разпее, че държавата за половин ден ще падне.
Този човек говореше с такъв плам и любов за въпросния г-н Алексей Петров, че наистина ме побиха тръпки...
Както казах, беше 3 март. Той се беше пременил в някаква смесица между костюм и униформа, а на сърцето си бе сложил някакъв медал с петолъчка:
-Отивам в руското консулство да празнувам.Днес е велик ден...
Не спомена нито веднъж думата България...
Този човек беше типичния социалистически прототип. Живееше само на муфта, отиваше в руското консулство на празник, пременен в униформа, а всъщност отиваше да се наяде и напие. Всяка вечер ходеше из някви познати пак да се наяде и напие. Вкъщи хладилникът беше празен, караше я само на картофи и яйца, нямаше пари за нищо (или не искаше да дава). Колко пъти съм го засичал да яде от моята храна, а оправданията бяха:
-Ами теб щото те нямаше 3 дни, за да не се развали, го изядох...
Как се разваля за 3 дни 1кг сирене и една кутия кюфтета с картофи соте, примерно?
Но в интерес на истината, за да сме коректни, винаги ми възстановяваше това, което ми беше изял...След седмица. Купуваше някакви готови кюфтенца, вареше картофи и взимаше някакво долно сирене, или ако ми беше изпил бирата, ми взимаше една бутилка ММ, нещо такова, но ги „възстановяваше”. Живееше ден за ден, чакаше винаги „някакви хонорари”, и пак ходеше до София и се връщаше. Разправя ми как там спял вече във фоайето на някаква редакция, щото имали интернет, за да можел да пише „нещата си”, а и го хранили и поили.
Ужасно много исках да разбера повече за това какъв е, кой е, за Алексей Петров...Наистина ми беше фикс идея по едно време. Правих се обаче, че съм тотално дезинформиран и няколко пъти съм го подпитвал просто ей така, уж между другото кво става, как е. Личеше си, че не иска да отговаря, но го гложди от вътре. Забелязваше се някакво пламъче в очите му като се отвореше темата...Като всеки малък човек, който по някакъв начин се е добрал до някаква „голяма” тайна или някаква връзка с „големите”, поради малката си човешка същност, този човек изпитва огромното желание да покаже чувство на значимост, на важност, на превъзходство, да покаже, че играе някаква „голяма” игра, че е доверен в някакви силни тайни...
Един ден седнахме двамата, след доста чашки вино, се поразприказва. Това ми беше и идеята. Попивах всяка дума.
Както вече знаех, пишел книгите и дисертациите на Алексей Петров. В месеците и годините преди да арестуват Трактора, си живеел меко казано айляшката. По цял ден киснел на басейна „Спартак”, в джакузито, спял в хотела, ял и пиел на корем. Няма да описвам всички обяснения в любов, възхищенията, възклицанията и въздишанията по Алексей Петров, които ми разказва. Каза ми, че арестували Трактора, защото бил адски неудобен. Имал мисия?, лятото да предизвика предсрочни избори като разклати държавата. Службите обаче го надушили и прибягнали към конкретни действия. Б.Б и Ц.Ц били изключително притеснени, тъй като Трактора бил човек с невъобразимо влияние. Заповядали, живи, умрели, Трактора да се усмири и да не му се позволи да върши каквото и да е и най-вече да не приказва. Разказва ми, че нямало партия, в която той да няма влияние. РЗС, естествено, била негова и въпреки че всички си мислили че е провал, била изумително сполучлив проект, който в бъдеще щял да има своята роля в цялата мозайка, която, според хазяйна, била изцяло дело на Алексей. Разказва ми, че самият той, хазяинът, е трябвало да стане депутат в това правителство, но предпочели друг ход. Разказва ми за интимните отношения на Алексей с Надето Михайлова, как той (хазяинът), бил свидетел как всякакви депутати, министри и велможи идват на крака на басейна „Спартак”, облечени, изтупани, лъскави и как Алексей слизал по халат и бански като демонстрирал тотално превъзходство над тях.
Алексей Петров бил единственият, който се борил срещу нахлуването на ислямския фундаментализъм в България с всякакви средства. Водили жестока война с Доган като се кълнеше, че знае страховити работи, които обаче му е забранено да казва. Изпращал хазяинът ми на „мисии” из Родопите, да наблюдава, да шпионира и да описва състоянието там. Каза ми, че Алексей бил много близък и с Волен и подкрепял със солидни пари и него. Разказва ми, че зад Алексей стоят изключително дебели интереси, спомена израелските и руските разузнаватели, военните.
Каза ми, че ако Алексей си отвори устата за всичко, което знае, държавата ще падне за няколко часа. Наистина говореше за него като за баща, като за най-любимия човек на света. Каза, че Алексей хранел десетки хиляди хора, работещи за него. Счетоводители, писатели, охранители, от абсолютно всяка професия, която ми дойде на ум, Алексей имал свои хора. Плащал на всички с една нула повече, отколкото по принцип. Ако една счетоводителка взима 1000 лева, при него взимала 10 000... Не ми каза колко е взимал той. И така нашия хазяин си живеел чудно, но дошла началото на 2010 г. и Алексей потънал в следствието. А най-неприятното за нашия човек е, че при въпросната операция на НСБОП, която всички гледахме по телевизията, точно в същия ден, сутринта, на бюрото на Алексей Петров стояла новата книга (писана от хазяина), която била меко казано неудобна и трябвало да излезе няколко седмици след удара. Ударът, разбира се, не е с цел книгата, а (според хазяинът), че Алексей, както казах, имал мисия? да предизвика предсрочни избори до началото на септември... А Алексей имал всичкия ресурс на света да го направи. И хазяинът ми бил част от „големия” план. Срещали се на тайна „оперативка” в някаква легендарна къща до Трявна, която изключително малко хора знаели. Каза ми, че не мога да си представя за какви хора е ставало дума на тая среща в Трява, но макар и пиян изключително много се сдържаше. Разправяше ми що руски другари е приемал в тая къща, спали на същото това легло, на което спя и аз. Погнусих се! След изземането на целия инвентар от офисите на „Спартак”, сред които и книгата, хазяинът меко казано се притеснил за съдбата си, нямал пари, нямал нищо, останал единствено в страх, че и него може да го сполети ареста. Затова и се покрил, върнал се и към старото, „любимо” занимание, да урежда изпити. В УНСС, във ВИНС-а, имал дебели връзки (пак по линията на Алексей), и за него нямало невъзможни неща. Така „свързвал” двата края по настояще. Пишел и някакви неща, за които получавал някакви хонорари.
Забравих да кажа, че той има семейство. Жена и дете. На въпроса, къде са, ми отговори- в Армения. Защо? Отговорът му ме потресе.
- Защото там е евтино. По-лесно ми е да ги издържам. В Армения още е комунизъм, кажи речи, всичко е много евтино, само дето няма почти нищо. Затова със 100 долара на месец ги издържам...Било им много трудно, не можели да се оправят с арменския, с нищо, ама му излизало евтино...Затова да стояли там. Пък и не били на сигурно в България.
Този човек беше обрекъл семейството си на полуживот и беднотия с ясното съзнание, че така го прави и така го иска. И думите му „там е комунизъм, няма нищо, ама е евтино” ми доказаха окончателно за какъв човек става дума...Че и него, както цялата върхушка, и не само, от тази система, не ги интересува ни комунизъмът, ни капитализъмът. Тях ги интересува да им е добре, да могат да ядат и пият на басейна „Спартак”, да взимат големите, незаслужени хонорари, да си сучат от „държавно снабдяване” или всякаквите други благинки, да си шибат к.рвите (много пъти ми се е хвалил), а другите нека си живеят в блатото на мизерията, беднотията. Но в случая още по-гнусното е, че не ставаше дума за другите, обикновените хора, простолюдието, за които пет пари не дават, а за собственото му семейство...
Казах вече, как е човек, живеещ за муфтата и далаверата. Например, честването на арменския геноцид. Нашият, със самодоволна усмивка, ми съобщи, как се уредил да присъства на възпоменателното шествие и после да присъсъства на „яденето и пиенето”. Казал, че семейството му е в Армения, какъв жесток живот на борба живеели, колкото тежко било положението, как ги репресирали турците, и го поканили... Лицемерът сам ми каза, че той самият е искал те да живеят там, щото му било „евтино да ги издържа”, но за пред „яденето и пиенето” става друга историята. Както отърва, всъщност. Отвратителният, комунистически манталитет на този човек по нищо не се различаваше от всеки друг образ, за който сме чели в книгите. Тези хора са сякаш правени по калъп. Малкият човек винаги взима себе си като център на вселената. Него не го интересуват другите, за него те са просто инструмент, който да му върши работа, който да се използва, който да обслужва и слугува. Нулева честност, нулеви морални задръжки, нулеви ценности.
Няма смисъл да казвам, че не плащаше ни ток, ни вода, а телефонът до отряза сам, че да не го търсили...И така дойде предпоследния ми месец там. Дойде време да му плащам наема и му казах, че ми дължи 250лв. депозит, с тях ще си платя последния месец, дефакто нищо няма да дам. Той този депозит го беше изхарчил отдавна. Пребледня. Каза ми:
-„Абе ти нали ще дойдеш пак септември, тогава ще върнем депозита, сега нямам абсолютно никакви пари, чакам хонорари...”
Викам, не. Последният месец съм си го платил вече. Нямаше какво да направи, склони.
Да ама след два дни почука на вратата ми и ми каза:
-„Абе, Петьо, аз не очаквах така с тоя депозит да стане, разчитах на тези пари и тъй като нямам никакви пари, проблем ли ще е да дойде един човек да спи в кухнята и да ми плаща, даже вече ми е предплатил, че да имам някакви пари все пак. Ти като си заминеш следващия месец, той ще остане за през лятото. Той ходи на работа, прибира се много късно, става много рано, дори няма да го виждаш”...
Имах ли избор... Разбира се, нищо в това, което ми казваше, не беше истина. Отново!
Въпросният човек беше още един болен русофил, дори по-дразнещ от хазяинът, защото хазяинът, поне, каквото и да написах досега, беше тактичен човек. Знаеше кога е удобно и кога не, съобразяваше се с момент и обстановка... А тоя, новият, беше сервитьор, на около 40 години, типичния соц. плейбой, шибащ някаква рускиня с дете, живееща в България, с мъж, българин, който работи в Испания. Абсолютен боклук! Пиеше по 24 часа на ден, непрекъснато кухнята беше окупирана от някви руснаци и русофили, вечеринки, на които се напиваха като лайна или пък я караха по-леко, пускаше се тихо „Страна Огромная” и се разказваха някакви пламенни истории за СССР и геополитиката и. Правеше впечатление, че наистина всички присъстващи бяха много добре запознати с политиката на Русия. И то доста детайлно и то доста задълбочено. Сякаш всички, по някакъв начин, участваха и живееха в това нещо. Всичко, което казвам, е истина. Аз слушах от другата стая и не вярвах на ушите си, че съществуват такива хора. Всеки, може би, изпитва симпатии към някоя държава, към музиката и, личностите и, градовете и, но такава болестна, безконечна любов по СССР и Русия, каквато изпитват и демонстрират русофилите, съществува единствено при тези полухора...
Една вечер ме хванаха натясно и трябваше да седна с тях на масата. Присъстваха тоя, новия пияница, на който дори не му знам името, още един русофил и две рускини с едно дете. Отвратителното беше, че въпросната рускиня, която тоя шибаше, на около 50 години, имаше умствено недоразвито момиче...Страховита гледка, заклевам се! И докато двамата се ебаха в стаята, оная ширеше по коридора, говореше си сама и се смееше, а от устата и излизаха лиги...Беше много грозно момиче. На видима възраст около 12-13, с една съединена гъста вежда, почти събрани очи и да не продължавам... На отвратителни вечери съм ставал слушател, заклевам се, в които тия боклуци се напиваха до безобразие, ебат се, падат, стават, не знаят какво вършат. Другата рускиня, руса, със сини очи, пак на около 50, се оказа че ме харесала много и искала да я еба...Ония ме увещаваше, че тия като се напият, не знаят кво вършат, в гащите бъркали, всичко правили. Каза, че тая направо щяла да нахлуе в стаята и да ме изнасили следващия път ако съм вкъщи. Не се сдържала. Вика, в гъза, в п..ката, в устата, където и както искаш. Не беше истина просто. Бях си разменил с тези хора точно 4 думи, кой съм, къде уча и излязох, защото излъгах, че ме „чакат”, а сега абсолютно откровено искаше да ме изнасилва една 50-годишна рускиня...
3-4 вечери не съм се прибирал, ходих по приятели, по банкети, но всъщност не исках да се прибирам. Няколко пъти ми налита въпросната, няколко пъти съм намирал неотворен презерватив, поставен предизвикателно на леглото си като съм се прибирал сутринта. На 9 май направиха най-големият банкет досега. Аз естествено не се прибрах. Но като излизах ги видях, всичките накичени с оранжево-черната лента, дето е там на руските педераси от войната символа и с които стоят окичени всички на парада, гледаха го и пееха „Съюз нерушимий”, 12 ч. на обяд, леш пияни. Въпросният квартирант, българин? ми се е кълнял десетки пъти как е заклет русофил и обича Русия повече от всичко...Никога не е споменавал думата България...
Изнесох се 2 седмици по-рано.
Не мога да се сетя за по-отвратителни същества от тези русофилски боклуци, с които делях един апартамент. Не мога да си обясня и защо го направих? Непотребни същества като тоя последния, който за половин месец нямаше нито един ден, в който да не е пиян, камо ли па да отидеше на работа. Търсел по морето, така ми казваше винаги. Увещаваше ме да ме вкарва с контрабандата с цигари, с тва се занимавал в момента, ако съм искал, по 29лв. стека ми ги продава, па аз после да съм си правил горницата... Всичките еднакви. По дребните далаверки или па по по-големите, зависи от това къде си в йерархията, въпрос единствено на до къде ще те отведе слугинажа, доносничество и "полезността" ти към системата. Но всичките с еднакъв, гнусен, пиянски, родоотстъпнически манталитет.
Ще кажа само, че фамилията на хазяинът е...Коларов. И нищо случайно не е случайно...Живях с този човек!
Колумнист (как му ходи тази игра на думи) е и също в един от сайтовете на Алексей Петров. Всичките му коментари са все проруски и просоциалистически. За който желае, мога да го осветля на ПМ кой е човекът и кой е сайтът.
Това, което преживях за тези няколко месеца, трудно може да се опиша. И наистина не ми стигат думите и импресията да опиша всичките моменти, на които съм бил свидетел, мислите, които са ми идвали. Но се заклевам, че всяка една от случките убийствено прилича на всяка една от случките и образите от „Задочни репортажи от България”.

No comment.

За да сме коректни, горната история е коментар на Makedonija от http://forum.levski.com/