"Фааабиооо"

Празници, кама ги? Така би реагирал един масок (разбирай жител на китното селце между Липен и Крапчене), при наближаване на празниците. Мисълта за ядене, пиеньие (обещавам да не ми става любима дума), би могла да прикотка и най-върлия моралист-изпитател, дори когато и помен няма от сгодни женици. Гениалността на оралната традиция по тоя край няма граници, както и способността, с невинността на новородено, да се унищожават промишлени количества алкохол, още от „заранка“. Коги? Кво стана та не вечерааме, къде твааш, кама те, тмт? Все екзистенциални въпроси, прокрадващи се в ежедневието на средностатистическият стубленин. Зейето, ша маана, та прибия, ютеницата, лубениците, натрътването на млади девойки, разходките до казáно, хоремако, Връó, сръбската музика, Пъстрина пее. Все окултни ритуали по тоя край. Хората са богатството на тоя беден, крайно партизански край. Китно, познато, близко, благо. Наближават празници, аз разбира се наскоро осъзнах, за което. Кара ни да се замислим (повече от обикновено), да теглим чертата, да надзърнем назад, напред, да плеснем ръце и да се целунем. Иначе аватарствам, бродя, размишлявам над човешкото бъдеще. Наздраве! Весели празници!

Няма смисъл от редакция, камо ли продължение.