Първата песен в новия блог, непреходни, безкрайни, перфектни...

Празници, кама ги? Така би реагирал един масок (разбирай жител на китното селце между Липен и Крапчене), при наближаване на празниците. Мисълта за ядене, пиеньие (обещавам да не ми става любима дума), би могла да прикотка и най-върлия моралист-изпитател, дори когато и помен няма от сгодни женици. Гениалността на оралната традиция по тоя край няма граници, както и способността, с невинността на новородено, да се унищожават промишлени количества алкохол, още от „заранка“. Коги? Кво стана та не вечерааме, къде твааш, кама те, тмт? Все екзистенциални въпроси, прокрадващи се в ежедневието на средностатистическият стубленин. Зейето, ша маана, та прибия, ютеницата, лубениците, натрътването на млади девойки, разходките до казáно, хоремако, Връó, сръбската музика, Пъстрина пее. Все окултни ритуали по тоя край. Хората са богатството на тоя беден, крайно партизански край. Китно, познато, близко, благо. Наближават празници, аз разбира се наскоро осъзнах, за което. Кара ни да се замислим (повече от обикновено), да теглим чертата, да надзърнем назад, напред, да плеснем ръце и да се целунем. Иначе аватарствам, бродя, размишлявам над човешкото бъдеще. Наздраве! Весели празници!

Няма смисъл от редакция, камо ли продължение.

Новото ми Ubuntu 9.10 Karmic Koala.

Последната ми среща с Ubuntu беше Hardy Heron и за кратко 8.10-та. Нищо кой знае какво, по моята скромна преценка. Зареждането не виждам да е забързано кой знае колко. Въвеждането на новото "Управление на софтуер" според мен е леко спорно за допринасяне на user friendly идеологията на Ubuntu. Работата с новия GRUB е леко особена. Като при смяна на ОС по подразбиране, името и не застава на първо място.

# Промяна Grub 2 Ubuntu 9.10
sudo gedit /etc/default/grub
Променяме DEFAULT_GRUB = Номерата почват от 0.
За да се приложат промените.
sudo update-grub
#

Все още имам проблем с кодеците, въпреки инсталирането на win32codecs. Отделно честото забиване на X доста дразни, което сигурно ми прави впечатление от дългия ми престой на стабилен Debian. Това обаче се оказа и единственото Ubuntu, с което не съм имал проблем с микрото в скайп, което си е огромен напредък за обикновения потребител. При конвертирането на едно видео от youtube ми изписа "Unsupported codec for output stream #0.0". Оправих го инсталирайки libavcodec-unstripped-52. Иначе е поизпипано, дори може да се каже, че ми харесва. Разбира се до появата на новия стабилен Debian (Debian 6.0 Squeeze).

Драйфа ми се. Да... Муцуни, чалъми, тупалки, стойки, свирки, духалки, Галки, Златки, матки, простаци, убитаци, комплексари, мангали, курви, педали, слагачи, тъпкачи, лизачи, подлагачи, лайнари, фолк диви, политици, големи цици, алкохолици, номера, пози, мастурбиране, гъзолизане, Яне Янев. Идилия. Егати бруталния недостиг на нормални, съвременни, мислещи хора. Атомна бомба. Две. Фаааабиоооо... Леко душевно изпразнен, вилнея из крайните кътчета на дълбоко, пенсионерското си ежедневие. Лутане да го кажем. Търсене.

Следва редакция, а може би и продължение...

Секшуъл реЗолюшън... Знам какво направи миналото лято. Сексуално пъплим нагоре по склона на плътските си удоволствия. Физично-химични, силно-обилно потопени в собствен сос, телесни течности, първично-животински, доги стайл. Природно определени, хардуерно надарени мерим, замерваме времево-пространствените особености на егото ни. Метаразсъждения на един хиперактивен коректив на човешките полюции. В света на размери, комплекси, некомуникация, в пещерата на светоусещането ни, ние си бъркаме по дупките. Интересна е и ролята на така наречената любов в процеса на отрицание към природните ни характеристики на животни. Нали сме разумни как може да вършим неприродно издържани ритуали на реципрочно задоволяване. Често прибягваме и към селфкънтрол, изключително в самотните мигове на забързаното ни ежедневие, набавяйки недостига на другополови ласки. Егоисти дори в този акт на себеотдаване, пълним съзнанието си с модели на физическа красота и медийно натрапване на силно неморални форми и възвишени телесни сладости. Развратно-възвратни крием, зад стени от масов морал, комплексираното си съзнание. Можем ли обаче да затиснем вековно-природната си първичност? Тези ни желания като струя вода си прокарват път и през най – закоравяло - моралните устои, изригвайки като вековно къркорещ вулкан, като силно набрала гнойна пъпка. Защо да крием животинската си същност и не я манифестираме нудистки, всемирно? Разбира се титаничният сблъсък е неизбежен, вековен, по човешки - двуичен. Разумно-първични, романтично - хардуерни за пореден път утоляваме междукрачните си нужди. Мисля, следователно съществувам...


Следва редакция, а може би и продължение.

Безвремие, безпространственост, дива статичност, съзерцание към започващият кръговрат (изгрева), монотонна тишина навсякъде. Тишина, а в нея една жена. Великолеколепие. Бланшет. Съвършенство, балет. Смирение, търпение преди сливането с безкрая. Наивност и безсилие пред законите на природата. Въпреки това “нищо не е вечно”, казва Пит. Гениален подход, хиляди теми за размисъл, нов прочит на препускането човешко. Даже не се и питаме как е възможно, всичко е толкова естествено (колкото й смъртта) и обикновено, затова стоим само и наблюдаваме. А има какво и да видим. Оскарееей, айде бе, кама те? Магия. Пред “чудесата” на природата дори и човек не може да е безразличен. Чудеса, не защото не ги познаваме, просто пълна мистерия е с какво ни привличат. Няма въпроси само отговори, дори няма смисъл, няма място за обяснение, те са там на една ръка разстояние. Няма натрапване, който иска получава, който има очи вибрира от истината за живота. Вихрушка от чувства. Оргазъм на възприятията. Балет. Река, течение. Безкрайна хуманност и любов към човешкото създание като такова. Залисани от това безвремие само наблюдаваме, не се осмеляваме и да мислим. Дори време за тъга няма. Всичко е като наготово сдъвкано, само да отворим уста. "И всички хора, всички националности като се напият стават едни и същи. Май не ни е писано да размишляваме много много, човека е първичен и само в първичността намира истинската си същност. “...Някои хора са родени да седят край реката, някои ги удря светкавица, някои имат музикален слух, някои са артисти, някои плуват, някои разбират от копчета... а някои танцуват, яко хуманизъм ... Лека нощ Бенджамин...“ Край

Следва редакция, а може би и продължение...