Веднага след излизането на най-новата версия на Ubuntu - 11.10 Oneiric Ocelot реших да я инсталирам на нетбука ми. Посрешна ме разбира се Unity, който най-искрено ненавиждам. Не се забавих изобщо да се отърва от него и никак не бях очарован от това, което сварих като Gnome Classic. Както и да е бях склонен да пробвам с новия интерфейс, докато не открих проблема с интернет връзката. Network menager-a показваше активирани, както жичния така и безжичния нет, а такъв нямаше. Нямах нерви, пък и време да се занимавам, а и беше вече късно и реших набързо да кача едно Lucid 10.04, което имах свалено. Направих набързо едно буутващо usb и го оставих да се инсталира. Имах интересен проблем със следното съобщение след избиране на буутващата флашка:

vesamenu.c32: Not a COM32R image

1. Натискаме таб бутона.  
2. Пишем "live"  
3. Натискаме Enter.  

Доста бързо се дигна системката, но с учудване установих същата ситуация с нета. Разбира се нямаше време да сядам да чета и го оставих за другия ден. Човъркаше ме и веднага на другия ден седнах и се зачетох. Като резултат на lspci получих следния изход:

 deyan4@netbook:~$ lspci  
 00:00.0 Host bridge: Intel Corporation N10 Family DMI Bridge  
 00:02.0 VGA compatible controller: Intel Corporation N10 Family Integrated Graphics Controller  
 00:02.1 Display controller: Intel Corporation N10 Family Integrated Graphics Controller  
 00:1b.0 Audio device: Intel Corporation N10/ICH 7 Family High Definition Audio Controller (rev 02)  
 00:1c.0 PCI bridge: Intel Corporation N10/ICH 7 Family PCI Express Port 1 (rev 02)  
 00:1c.1 PCI bridge: Intel Corporation N10/ICH 7 Family PCI Express Port 2 (rev 02)  
 00:1c.3 PCI bridge: Intel Corporation N10/ICH 7 Family PCI Express Port 4 (rev 02)  
 00:1d.0 USB Controller: Intel Corporation N10/ICH7 Family USB UHCI Controller #1 (rev 02)  
 00:1d.1 USB Controller: Intel Corporation N10/ICH 7 Family USB UHCI Controller #2 (rev 02)  
 00:1d.2 USB Controller: Intel Corporation N10/ICH 7 Family USB UHCI Controller #3 (rev 02)  
 00:1d.3 USB Controller: Intel Corporation N10/ICH 7 Family USB UHCI Controller #4 (rev 02)  
 00:1d.7 USB Controller: Intel Corporation N10/ICH 7 Family USB2 EHCI Controller (rev 02)  
 00:1e.0 PCI bridge: Intel Corporation 82801 Mobile PCI Bridge (rev e2)  
 00:1f.0 ISA bridge: Intel Corporation NM10 Family LPC Controller (rev 02)  
 00:1f.2 SATA controller: Intel Corporation N10/ICH7 Family SATA AHCI Controller (rev 02)  
 01:00.0 Ethernet controller: Atheros Communications Atheros AR8132 / L1c Gigabit Ethernet Adapter (rev c0)  
 02:00.0 Network controller: RaLink RT3090 Wireless 802.11n 1T/1R PCIe  
 deyan4@netbook:~$   

Още в началото като си купих нетбука имах проблеми със слаб сигнал на безжичната връзка и си спомням, че инсталирах драйвера за wireless картата, но тъй като беше доста отдавна, а и не съм записал какво що се прави се поналожи да попрочета тук таме. Тъй като нямах абсолютно никакъв достъп до Интернет от нетбука се наложи да сваля на другия ми лаптоп нужните пакети и да ги прехвърлям с флашката. Имах проблеми със счупена зависимост между пакети, но леко по леко по веригата стигнах до верния ред на инсталиране на пакетите. А именно:

 1. patch_2.6-2ubuntu1_i386  
 2. dkms  
 3. bcmwl-kernel-source  
 4. rt3090-dkms  

След инсталиране на пакетите, за да активираме промяната:

 deyan4@netbook:~$ sudo modprobe rt3090sta  

След завършване на операцията би трябвало веднага да потече нета. Според доста места, от където четох трябва да променим и

 deyan4@netbook:~$ sudo gedit /etc/modprobe.d/blacklist.conf  

като добавим в края на файла следните редове:

 blacklist rt2800pci  
 blacklist rt2800usb  
 blacklist rt2x00lib  
 blacklist rt2x00pci  
 blacklist rt2x00usb  
 blacklist rt2860sta  

Вече имах нет, но при обновяване на ядрото установих, че въпреки че са инсталирани пакетите при инсталирането на ново ядро пакетът rt3090-dkms трябва да се rebuild-не. Аз разбира се повторих цялата процедура и успешно, но след това установих, че е става и по следния начин:

 dpkg-reconfigure rt3090-dkms  
 modprobe rt3090sta  

Да, аз бях там, за мое огромно съжаление обаче Сър Дейвид Гилмор не дойде.

Не знам от къде да започна. Май е редно да се започне с мястото на събитието. Чутовен град, камо ли по моите ограничени разбирания за чутовност. Див монументализъм, както сподели и бате Славчо. Огромните площади, особено плаца Испания, кулите близнаци (тип Властелинът на пръстените), цялата местност около хълма Монтжуик, нечовешка гледка, олимпийското градче... Махахме крачоли ние малките хорица в тая извънземна действителност и само пърхахме с мигли. Някой ден цялото това място ще си се вдигне и ще си отлети на неговата си планета, сигурен съм. Архитектурата не беше нищо непознато, но размерите бяха разтърсващи.

След доволна разходка, въпреки ограниченото време, дойде заветният час. Разбира се отидохме по-рано като в последствие разбрахме, че не е било нужно. Две дълги черни опашки бяха затиснали двете крайни части на зданието. Пакистанските биреноски не спираха да сноват и да захранват жадната маса металяги прясно накичени в скъп мърчандайзин'. Редно е една вметка да направя, на тоя град ще му изпият кръвчицата пакистанците, мароканците и китайците. Фул макс. Както и да е за всеки има място под слънцето. Скоро успяхме да влезем. Сградата наподобява силно като размери на тукашната Палма Арена като в нея са забивали знайни и незнайни световноизвестни (познати дори в Европа :) ) групи. Бяхме длъжни разбира се да опитаме да слезем долу на пистата, но без успех. Седнахме и зачакахме. По едно време вдигнахме поглед и видяхме над нас самолета, който разбиват в края на "In the Flesh". В интерес на истината концертът надхвърли очакванията ми и то не заради качеството, музиката, ефектите изобщо професионализма, по-скоро като грандиозност, тъй като имах някакви защитни резерви. Сценарият, до болка познат, не изневери по никакъв начин на очакванията на публиката. Крайно малки части бяха кривнали от познатите ноти. Може би, както признава и самият Уотърс малко по-геополитически, социално ориентирано от познатото ни. Липсваха ми ужасно много обаче двамата исполини Гилмор и Райт, безкрайно. На тоя рев срещу човешките слабости му трябваше доза душа и доброта, каквато му придаваха двамата. Ревяхме като онемели, всички пееха, почупихме си ръцете, молехме се за още.

Няколко неща ми се въртяха в главата докато гледах тоя шедьовър.

Първо - колко ниско винаги е бил Роджър Уотърс в съзнанието ми предимно като човек, което разбира се не се промени много чисто като паралел с другите двама. Определено обаче преосмислих ъгъла ми на виждане. Може би и постоянно стрелящите послания от екрана ме накараха да се замисля. Дори, ако тоя спектакъл успее да накара един - двама да се замислят над посланието му, ще си е изпълнил моралния дълг, а и моите очаквания към артиста и човек Уотърс. Жалкото обаче е как за толкова години абсолютно нищо не се е променило и музиката и посланието му звучи толкова актуално, че чак тръпки те побиват. Хората обаче явно сме такива. Така, както не можем да съдим Уотърс за характера му, не можем да съдим и човешката ни природа и докато не фокусираме истинските ни врагове и не осъзнаем, че силата е в единството ни и след хилядолетия положението ще е същото. Определено ме накара да се замисля. Тотално промених отношението ми към тоя шедьовър на световната музика и изкуство.

Второ - липсата на Гилмор и Райт. Брутално е как нота, две стоят като катедрали на местата си и добавят като подправка нужната настройка на цялата картина и като с гумичка заличават и най-крайните арогантни и грандомански наклонности и острота на Уотърс. Солото в "Mother", в "Hey you" пръстите на Райт, солото на "Comfortably numb".

Трето - колко хубаво е да можеш да споделиш емоцията с близък човек. Бате Славчо (hug), "...thought ya might like to go to the show...", "...to me...". Незабравимо, никога.

Пътувайки към летището гледайки табелите по магистралата осъзнах, че не съм на остров, много странно чувство на неограниченост. Куцайки през огромна част на огромните разстояния в тоя извънземен град, недоспал, със запушен нос, нищо нямаше значение, аз бях там, а Гилмор не. "Together we stand, divided we fall."

Редакцията е немислима и безсмислена.