Пинкус, както казва бате Славчо...

"Kолкото повече опознавам жените, толкова повече заобичвам кучето ми"

Аз куче нямам, но пък си имам Флойди-Флойд, пък и не съм и опитвал да опознавам, който и да е, така че... Доста ми се понасъбра без писане, от време на време изпушвам, но общо взето се оправям... Тука общо взето ще нахвърлям идеи за по-нататъчни блог изяви. Отдавна се каня някакъв трибют пост за Пинкус, както казва бате Славчо, да направя... С тоя започвам, с идеята да се разширява. Дано пичовете, ако случайно попаднат на своя коментар, ме разберат... За общото благо е, пари не давам :) Не съм сам, не сте сами. Какво по-хубаво от това да има с кого да споделиш един миг на върховни удоволствия.

„I feel bad for David Gilmour - He can't be in the audience to see himself create the greatest music mankind has EVER heard.“

„Haunting lyrics, stellar tune! If I had to chose only one band to listen to the rest of my life, it would be Pink Floyd...“

„Being an agnostic, I cannot fathom being in a church for more than an hour with no feeling about any of it.
This is my "church"-music. Pink Floyd takes me too another place where there is no fear, war, malice-only that the music binds us all to something happy and real. This music has no boundaries only love!“

„When Gilmour was once asked (and I'm paraphrasing here), "if you could be anyone else, who would you be?" His response. 'I'd like to be a member of the audience watching a Pink Floyd concert".“

„There is nothing, before or after, that can compare to Pink Floyd. Gilmour will be the lead guitarist in the band playing in Heaven.“

„God damn Pink Floyd is the musical equivalent of heaven !!!!!!“

„Gilmour's guitar tone is absolutely god-like here.“

„musica para el cerebro... alimento..“

„My mind just assploded in a million pieces by the beauty of this. “

“best music ever made in all earth and universe .... “

„banda mais que épica “

„Gilmour is the god of music... “

„I don't believe in god, but I do believe in DAVID GILMOUR! “

„David Gilmour has ruined all other music for me. It can't compare to this.“

„I want to fuck David Gilmour's guitar sound “

„He is the fucking alien! Amazing sound! “

„the most beautiful sound of crying after the birth of a child, is what he brings to this guilmour guitar “
Общо взето това е, което така належащо имах да изхвърля. Последно време осъзнах, колко важна е синхронизацията в аналоговия свят. На път съм да заключа и по-радикални неща, но всичко с времето си. Осъзнах също така колко универсален език биха могли да бъдат чифт млади, силно добре оформени, гравитиращи в цялото 3D пространство, женски гърди. Въпрос на синхронизация, естествена, е и връзката ми с тая велика група и тия гениални творци. Синхронизация пожелавам на всички, за квото и да се сетите. Пълна, тотална, естествена, ин и ян, безкористна, която да съществува заради самата себе си, като музиката на Флойди-Флойд. Нека бъдем творци. Творци, като тези, които завинаги оставиха имената си в историята на изкуството. Скромни, стилни, интелигентни, смислени, цели, перфектни в искреността си и гениалната си чувствителност, непарадиращи, ненатрапващи, рицари на една универсална чувствителност. Има хора, които просто са родени да дават, хора с мисия.

Велик поклон, Сър Дейвид, Сър Ричард, Сър Никълъс, Сър Роджър (Сид), Сър Роджър! Приемете поклона на смъртните!
Макар не негова, изпълнението е уникално, дори повече ми харесва от оригинала.









Snowy White...















         За 6 години в Майорката за втори път виждам сняг и то толкова. Арно е да видиш как братята испанци се радват на снега като малки деца. Като се има и предвид, че има възрастни хора, които в целия си живот не са виждали сняг тука... Сметай! Следсесийнo... 3 words, one love... За теб съм грешна мисъл, в съня откривам път... Whatever it takes... Да ти влезе в дънките сняг, дано, подпиращо, цяло, целия... Тудену. Childhood's end...

Debian Lenny KDE 3.5.10

Най-официално представям този хубавец Debian Lenny KDE 3.5.10. Признавам си нов съм в света на KDE, с изключение на една дузина инсталирани Kubuntu-та. Никога обаче не съм се застоявал, още повече да работя редовно с KDE. Може би и първите срещи предoпределиха нашите взаимоотношения. То не бяха проблеми с панелите, едното обикновено копиране/изрязване, резолюция, намиране на нещата, непознати имена на програми, абе сеир... Та сега това инсталиране е с цел едно запознаване с KDE, прелюдия към новият стабилен Squeeze. Мисля настолния (този на снимката), да впрегна за сървърни експерименти и като излезе 6.0 да инсталирам него. На лаптопа dual boot с Koala-та. Седмица назад прекарах в инсталиране на Fedora, OpenSuse, Kubuntu, че и пак Debian. Да ползвам и аз една хубава българска дума, щу дистрибуции изръшнах :). Виж един ъпгрейд не докарах до край, на KDE специално, под виртуална машина и на твърдия (още една дума с много асоциации :) ). Някъде бъркам, но времето ще покаже. Debian-ската фамилия ми е на душа. Нямам и време да сядам да чета за .rpm пакети, пакетни менъджъри, пък и определено славата на дебианските инструменти за инсталиране също си казва думата, проблема със зависимостите, който в интерес на истината не знам до каква степен все още e проблем. Май е въпрос на свикване... Дори предрасъдъците ми към KDE може би са плод на навика ми с другата операционна система, чието име не искам да споменавам, в свято място като това. Така май се получи и с друговерците от другите фамилии.
          KDE 3.5.10 определено ми харесва, семпло, простичко, далеч от новите си братя версиите от 4 нагоре. С такава отврат съм тичал към GNOME след срещите ми с KDE, че по-зле не можеше да бъде. Муден, постоянно с някакви грешки, за приключенията ми с прословутата плазма не искам и да споменавам. Шаренията никак не ми допада. Работата с GNOME е толкова интуитивна, че буквално за минути можеш да се оправиш кое къде е и съответно силно да се "зарибиш" и свикнеш. Проблеми с GNOME, някакви по-дразнещи може би само под Ubuntu съм имал и в частност по-честата употреба на светата троица ctrl+alt+backspace, но определено не е болка за умиране. Последно време, като се замисля, имам повече проблеми с интернет доставчика отколкото с любимата операционна система. Може да е някакъв знак на съдбата липсата на нет по време на писането на тоя пост, да видим.

...beyond the horizon...



Спомнете си загадъчната изменчивост на луната и никога не забравяйте, че представителите на тази зодия са пришълци от Луната и в емоциите и настроенията си остават подвластни на нея!
Артистични натури, родените под този знак притежават творчески талант и фантазия и може би най-странният парадокс на Рака е постоянството в непостоянството му.

 Характерни черти

Представителите на знака са противоречиви натури, идеалистични и мечтателни. С чувство за хумор, интелигентни и интуитивни, те също си имат своята ахилесова пета – това са страховете им. Надарени с фантазия и наблюдателност, по уникален начин съчетават в себе си мечтателността с прагматичността. Щедри, но същевременно пестеливи. Изобщо като че ли парадоксите принадлежат към специалитетите на раците.
Истинският рак обича да размишлява, да се вглежда в детайлите и да анализира света. С вродената си чувствителност и проницателност притежава изкуството да надниква и в най-потайните кътчета на човешката душа. Но същевременно предпочита да съхранява скрити своите тайни. Това обаче по-скоро се дължи на факта, че е изключително раним, с тънка и изострена чувствителност.

Индивидуалността на Рака


Те са интроверти по своята същност, вътрешният им свят остава недосегаем за останалите поради постоянно сменящите се състояния. Веселост, умение да забавляват и тяхното магически привлекателно живо въображение се редуват с моменти на тъга, разочарование, песимизъм и скептизизъм.
Зад сдържаността и дори леката им стеснителност обаче се крие съкровеното желание да бъдат забелязани и оценени, славата не им е безразлична, но пътят към нея е индиректен и деликатен, преминава през загадъчните и неразбираеми лъкатушения на лунната им природа.
Представителите на тази зодия са привърженици на домашния уют, на онова защитено пространство, където могат да са сред най-близките си, да остават насаме със себе си и да се отдадат на мечтите си.
В присъствието на Рака не е изключено да се чувствате често объркани и озадачени. Много е трудно да разберете истинските намерения и цели на представителя на тази зодия. Неслучайно “две напред и една назад” е типичната за Рака тактика. Така, че спокойно може да се приготвите за всякакви изненади и да останете завинаги нащрек! Но със сигурност никога няма да ви бъде скучно да бъдете с Рак, който ще ви накара да се почувствате неопитни, неподготвени и нетърпеливи, както при първа среща!

Ракът и околният свят

Другите не разбират Рака, защото не могат да проникнат в дълбочината на чувствата, драматичността и противоречивостта на емоциите му. Онова, което е в състояние да обърка останалите хора, е постоянната смяна на настроенията на рака. От меланхоличното и песимистичното самовглъбяване до веселия, лек и леещ се смях. Към пъстрия и богат спектър на емоционални състояния принадлежи сприхавостта и лесната раздразнителност на Рака.
Раците могат да бъдат егоисти, но това им качество е странно различно и белязано с относителност и противоречивост. Дължи се на тяхната чувствителност и уязвимост. Реакцията на самозатваряне и прибиране в себе си е по-скоро самозащита, отколкото индивидуализъм. Когато се чувства обиден или неуверен, Ракът търси самота и уединение.
Замислени и самовглъбени, ¿интелигентни? и благородни, умеят да се вживяват в ситуацията на другите. Те притежават много изтънчен усет и сетива за останалите хора.
Чувството за хумор на Рака може да ви засегне, то може да прозвучи доста често обидно и заядливо, но не винаги го мисли така (понякога обаче го мисли).
Благодарение на подвижния си ум, на интуицията и разума си, представителите на този зодиакален знак се спрявят умело и успешно с финансовите въпроси и материалните измерения на живота.

Ракът и приятелството

Дори и да са ви признали за приятел, те трудно ще ви допуснат до своя вътрешен мир. На тях може да разчитате, те са предани като приятели, верни и изпълнени с разбиране към чуждата болка. Дори Ракът да се държи дръпнато и резервирано и да не прави първата крачка към приятелството, не се поддавайте на заблудата, че е безразличен.

Ракът и любовта

Често пъти Ракът е изкусен флиртаджия, романтичен, галантен и интересен събеседник и увлича жените със своя загадъчен и непонятен чар. Но това не означава, че Ракът не може да бъде верен. Напротив. Въпреки типичното си непостоянство Ракът е предан и сантиментален в любовта. Онова, което е абсолютно табу за вас е да се опитвате да ровите в неговия съкровен свят – ракът ревниво пази тайните си, просто го приемете такъв, какъвто е! В брака е грижовен, деликатен, нежен, държи на сигурността.

П.П Който не е съгласен с горенаписаното, нека възрази или да замълчи завинаги!  :) Източник

Пинк Флойд



Първата песен в новия блог, непреходни, безкрайни, перфектни...

Джангър Белс...

Празници, кама ги? Така би реагирал един масок (разбирай жител на китното селце между Липен и Крапчене), при наближаване на празниците. Мисълта за ядене, пиеньие (обещавам да не ми става любима дума), би могла да прикотка и най-върлия моралист-изпитател, дори когато и помен няма от сгодни женици. Гениалността на оралната традиция по тоя край няма граници, както и способността, с невинността на новородено, да се унищожават промишлени количества алкохол, още от „заранка“. Коги? Кво стана та не вечерааме, къде твааш, кама те, тмт? Все екзистенциални въпроси, прокрадващи се в ежедневието на средностатистическият стубленин. Зейето, ша маана, та прибия, ютеницата, лубениците, натрътването на млади девойки, разходките до казáно, хоремако, Връó, сръбската музика, Пъстрина пее. Все окултни ритуали по тоя край. Хората са богатството на тоя беден, крайно партизански край. Китно, познато, близко, благо. Наближават празници, аз разбира се наскоро осъзнах, за което. Кара ни да се замислим (повече от обикновено), да теглим чертата, да надзърнем назад, напред, да плеснем ръце и да се целунем. Иначе аватарствам, бродя, размишлявам над човешкото бъдеще. Наздраве! Весели празници!

Няма смисъл от редакция, камо ли продължение.












Новото ми Ubuntu 9.10 Karmic Koala.

Последната ми среща с Ubuntu беше Hardy Heron и за кратко 8.10-та. Нищо кой знае какво, по моята скромна преценка. Зареждането не виждам да е забързано кой знае колко. Въвеждането на новото "Управление на софтуер" според мен е леко спорно за допринасяне на user friendly идеологията на Ubuntu. Работата с новия GRUB е леко особена. Като при смяна на ОС по подразбиране, името и не застава на първо място.

# Промяна Grub 2 Ubuntu 9.10
sudo gedit /etc/default/grub
Променяме DEFAULT_GRUB = Номерата почват от 0.
За да се приложат промените.
sudo update-grub
#
Все още имам проблем с кодеците, въпреки инсталирането на win32codecs. Отделно честото забиване на X доста дразни, което сигурно ми прави впечатление от дългия ми престой на стабилен Debian. Това обаче се оказа и единственото Ubuntu, с което не съм имал проблем с микрото в скайп, което си е огромен напредък за обикновения потребител. При конвертирането на едно видео от youtube ми изписа "Unsupported codec for output stream #0.0". Оправих го инсталирайки libavcodec-unstripped-52. Иначе е поизпипано, дори може да се каже, че ми харесва. Разбира се до появата на новия стабилен Debian (Debian 6.0 Squeeze).